в заведението на фестивала
Китарата почва да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва да плаче
И няма да млъкне.
Не може да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи...
Federico García Lorca